Новина: Попово празнува своя празник
(Категория: Попово)
Публикувано от paragraf22
вторник 10 юни 2014 - 09:02:48

Със свое решение от 2002 година на Общински съвет - Попово 10 юни е обявен за празник на град Попово.
Данъчен османо-турски документ от 1524 г., касаещ днешното селище Попово гласи: "...Село Евренос, с друго име Кулфал факъх, а също Поп Алагьоз..."] За втори път името на селището се споменава и в тимарски османски регистър от 1555 г. отново като село Поп Алагьоз (пъстроокият поп), Кулфал Факъх или Евренос, по името на най-големия земевладелец с вакъфи в района — Евренос бей. Тогава селцето е било част от Никополски санджак, като селище от Разградската кааза. В турски данъчен регистър от 1573 г. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време.По-късно е известно и под името Попкьой („Попово село“), като за основаването му от един свещеник и до днес е запазена интересна легенда, разказвана основно през 19 и 20 век. Селището е известно и като Кара Лом (Черен Лом).

Непосредствено до Освобождението село Попкьой е част от нахия Кара Лом, Разградска кааза, Русчушки санджак, Дунавски вилает, а след това попада първоначално в Русенска губерния, Разградски окръг.



Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на железопътната линия София-Варна, минала в непосредствена близост до Попово благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската ж.п. гара през 1899 година, което превръща градчето в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района. През 1920-те и 1930-те години градът започва да се превръща и в много добре развит икономически център с маслобойна — собственост на братя Доневи, действаща и сега като търговско дружество под името и марката „Роса“, крупен доставчик на олио в страната; две тухларни, прераснали в керамичната фабрика на братя Иванови. Предприятието продължава да функционира и до днес след неговата успешна приватизация под името „Родна индустрия — Попово“ ООД; много модерна за времето си мелница, изградена от Иван Колчев, която работи и до днес; плетачна фабрика на братя Славови; бояджийска фабрика; печатница с издателство и книговезница „Просвета“ на Иван Ст. Калчев с машини специално доставени от Германия, закрита през 1980-те години. Имало е и малка фабрика за производство на безалкохолни напитки основана в началото на 20 век; тютюнева фабрика „Фар“ станала собственост на картел Градеви — Дякови и много други по-малки предприятия от леката промишленост. През 1904 г. е основана Българска земеделска кредитна банка,а функциониращата и до днес Популярна банка — Попово е основана на 9 юни 1919 г.Електрификацията на града започва през 1926 г., като на 19 декември с. г. светва и първата улична електрическа лампа.

Попово е бил и център на най-големия пазар на живи животни в Североизточна България. След 1947 г. почти всички по-големи и важни промишлени мощности са пренесени в град Търговище, за да дадат начало на промишлеността и там.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и окрупняването и национализацията на частните промишлени мощности, постепенно се създават множество заводи, работещи до 1990-те: заводите „Спорт“, „Ален мак“, ремонтен завод, завод „Възход“, керамична фабрика, винзавод, хлебозавод и др. През 1960-те започват да функционират ПК „Петър Лазаров“ (в сферата на услугите), „Сортови семена“, „Пътно управление“, млекоцентрала „Сердика“, а през 1970-те — завод „Родина“, завод „Хлебна промишленост“, фабрика „Искра“, завод „Чавдар“ и други. През 1980-те са създадени ПЖК „Родопа“, сепараторен цех (прераснал в завод), електроапаратурен завод и други].

Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави в СИВ и по линия на оръжейната промишленост на тези държави. Повечето от поповските предприятия строят дъщерни цехове и в близките села, с което осигуряват постоянни доходи и на селското население в района. За нуждите на работещите в тази огромна за размерите на град Попово промишлена зона през 1971 г. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад“ или „Русаля“), застроен изцяло с многоетажни блокове, където живеят новите работници, придошли главно от близките села. През същата 1971 г. към град Попово са присъединени две от най-близките села — Невски и Сеячи, и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешният териториален облик на селището].

До 1990 г. предприятията на Попово страдат от постоянен недостиг на работна ръка и това води до неколкократното увеличаване на неговото население, главно за сметка на миграцията от селата към града. През зимата на 1986 г. след серия силни земни трусове, започнали на 7-ми декември, с епицентър при с. Асеново, Стражишко по-голямата част от обществените сгради и заводската инфраструктура се налага да бъде отремонтирана или укрепена.[28] Немалка част от жилищата на Попово, особено разположените в северната и южната част на града са умишлено разрушени, поради опасност от събаряне и построени отново.

Честит празник поповчани.


Новина от Търговище Новини от Област Търговище
( http://www.targovishtenews.com/news.php?extend.2771 )